Дърводелци

dav

И двамата бяха дърводелци.

И дотук се изчерпваше общото помежду им.

Докато единият работеше, другият твореше.

Единият предпочиташе сам да избира дървесината, от която след това изработваше изделията си. Той решаваше и избираше кое дърво, кой клон, не жалеше нито дървото, нито клоните му. Сечеше, кършеше, отчупваше, изкореняваше, но не се задоволяваше с нищо, освен най-доброто парче дърво. Колкото е по-живо, по ново, по-здраво, толкова по-добре за изделията после.

Другият се осланяше на това, което дървото избереше да даде от себе си. С часове обикаляше гората в търсене на паднали или отчупени от бурята клони, не подминаваше изсъхналите дънери и отчупени кори, заплетени една в друга съчки и разцепени от урагани цели дървесни корони. Оглеждаше ги внимателно, подбирайки всяка една по форма, цвят и аромат. Да, обичаше да вдишва дъха на дървото. Така го наричаше – Дървесен дъх. Не само цветята имат аромат. Дърветата далеч не им отстъпват. След като избереше някой дървесен дар, взимаше го внимателно, изпитвайки благодарност към дървото, от което беше част.

Първият дърводелец се връщаше с материала си вкъщи и след кратък оглед на отделните части, решаваше кое в какво ще превърне. И тъй като до някаква степен не обичаше да остава много неизползван и неставащ за нищо след това материал, обикновено лесно решаваше от големите парчета да прави големи произведения, от малките – съответно малки. Така използваше дървесината с възможно по-малко загуба и след това възвръщаемостта от усилията, които беше вложил, беше по-голяма.

Вторият дърводелец, събирайки внимателно дървесния си материал за работа, с присъщата си грижливост го донасяше у дома си, но рядко го вкарваше в работилницата си. Предпочиташе да работи навън, дори когато времето не беше благосклонно към него. Имаше пригоден двор за работа през лятото и специално място, което наричаше Бараката – просторно остъклено пространство с дървени греди в едната част на двора, която ползваше за работа през студените месеци.

Понякога се случваше дни наред, седейки под слънчевите лъчи, да оглежда парче по парче, клон подир клон, изучавайки линиите на дървото, грапавините му, формата, извивките и пътя му. За него, всяко парче дърво, което държеше в ръцете си имаше свой собствен път. И в тези моменти задачата му беше да разбере какъв е той и да тръгне по него. Така дървото завършваше своя път справедливо, ненаранено. Неговото благодаря трептеше в ръцете на някой щастлив човек, който с радост откупваше завършената творба накрая. Понякога, още поглеждайки парчето дърво в гората, дърводелецът вече знаеше каква форма се крие в него и лесната задача бе, да я извади на бял свят. Понякога обаче, търсенето на личния път на дървото отнемаше най-много време от работата му. Нямаше право на грешки. Трябаше да бъде напълно сигурен, че формата, която той ще извае след това от него, е точно формата, отредена за това парче дърво.

Първият дърводелец винаги започваше отревисто своята работа. Уверен в собствените си сили и в преценката и решението си, какво точно иска да получи от парчето дърво, което лежеше в ръцете му. Той знаеше чудесно какво иска да постигне, знаеше всички малки стъпки на това постигане, знаеше откъде да започне и докъде ще стигне, дори понякога знаеше къде ще срещне трудности и как ще ги преодолее. Опитен дърводелец, той беше стар в занаята. Работеше дисциплинирано, планирано, отчетливо. Обичаше много да добавя различни неща, които да разкрасят парчето дърво и да дадат нов привкус на завършената творба. Използваше най-различни цветни смоли, лепеше части от други дървесини, понякога дори добавяше различен материал – мед или благородни метали. Украсяваше всеки детайл, рисуваше отгоре, дялкаше, след това попълваше издълбаните вече улеи с разноцветни бои и лакове. Творбите му бяха пищни, наситени с форми и багри, отрупани от всевъзможни миниатюрни елементи, усърдно съчетани едни с други. От всяко негово произведение лъхаше увереност в красотата на творбата, непоколебимост от крещящи цветове. Понякога, след творческия размах на дърводелеца, дървото почти не се забелязваше от многото причудливи форми, които го поглъщаха, обхващаха или буквално се стелеха върху му от другите видове материал. Трудно беше да се каже, че дадената творба беше от дърво, цветът на което рядко беше в естествените си нюанси.

Работата при втория дърводелец бе по-скоро пътуване. Пътуване по пътя на дървесните жилки, танцуване с длетото по миналата и бъдеща музика на техния живот. И за свиренето на тези струни дърводелецът си имаше своя дума, наричаше го просто работа, макар да осъзнаваше, че това е неговата страст. Той по-често галеше дървото, отколкото изрязваше делти с длетото си. Обичаше след всяко прорязване, след всяко забиване на ножчето, да прокарва ръце по гладката, мека на вид дървесина, да опипва внимателно грапавата повърхност на кората, търсейки и най-малка вдлъбнатинка, която да използва в естествения й вид, без да я нарушава и променя. Следваше естествения ход на дървото, като внимателно го насочваше към формата, която му бе предвещана. Но всичко това, ставаше някак леко, естествено, без натрапване. Сякаш дървото и дърводелецът бяха два инструмента, свирещи в пълен синхрон една мелодия. Допълвайки се, без да си пречат, без единият да властва над другия. Присъствието на всеки, позволяваше красотата и усета за нея да излизат отгоре на повърхността, изпод жилките и сърцевината на дървото, изпод нежните и груби ръце на дърводелеца.

Те трептяха заедно, сливаха се ведно, докато формата обладаваше постепенно дървото, а дървото неусетно се превръщаше във форма, едновременно нова и странно позната. Цялата тази красота накрая придобиваше формите, извивките и цветовете на филигранния сън на горска фея, носеща заключен в себе си аромата на гора. Творбите му грееха в естествени цветове и форми, споделяйки радостта си със света, че пътят им е завършил достойно в ръцете на този човек.

Докато едните творби крещяха, другите пееха. От едните беше взет и последния живец, в другите бе вложен вечен живот.

Ти кое предпочиташ? Да крещиш или да пееш?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s