Момчето, което ходеше по камъните

dav

Стъпваше по тях с лекотата, с която катерица се катери по дърветата. Големината им беше без значение, както и формата, и разположението им. С леки гъвкави подскоци то преминаваше през камъните с присъщата бързина и спокойствие, с които хората стъпваха по равен път.

Същите тези хора обаче се придвижваха много внимателно от камък на камък, бавно, оглеждайки хилядите възможности и избирайки тези, които бяха по-сигурни за тях. Но за момчето многобройните камъни пред него бяха като пътека, очертан път, който се виеше пред погледа му и не му налагаше да мисли и да избира стъпките си, за разлика от другите.

Каменните реки бяха неговите пътища. Истинско удоволствие доставяше на човек да го наблюдава как се движи по тях. Те лежаха така, сякаш някой токущо е минал и ги е подредил по възможно най-добрия и лесен за ходене начин. Без залитания, без дълги подскоци, без паузи и пресмятания, този каменен поток се вливаше в ритъма на момчешкото сърце и от един момент нататък те се сливаха в едно. Момчето и каменната река.

Едно мнение за “Момчето, което ходеше по камъните

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s