Изгубената история

Писателят истински се разтършува из малкото си жилище и колкото повече търсеше, толкова повече нарастваше ужасът му. Нистина ли я бе изгубил? Точно тази история? Историята, заради която се беше решил да събере всички недовършени истории и да направи така, че да ги освободи от безвремието и бездействието, в което бяха затънали, в клопката на нищо-случващото-се, искаше да ги извади от там и да продължат живота си по своя път – всяка, както намери за добре.

–  Няма я – промълви почти наум писятелят и остави настрана всички тетрадки, тефтери и листи, изпъстрени със ситни буквички от синьо мастило.

– Изгубил съм го – добави тъжно на себе си и се замисли за високия строен младеж, който беше измислил и който така му допадаше, и до този момент беше заточен съвсем сам на цяла планета, очаквайки да потегли на своето пътешествие.

“До днес – помисли си писателят – той беше заточен там. От днес, вече е официално изгубен – самият той, заедно с цялата си планета.”

Младежът и планетата му се бяха изпарили от реалността на писателя, в която бяха влезли съвсем неочаквано за самия него. Случваше се често най-различни хора, същества, животинки да нахлуят и да изненадат автора с цялата си искреност и пъстрота на съществуване. Но колко често се беше случвало да изчезнат така? Никога досега – отбеляза наум писателя, плъзгайки погледа си върху изписаните стари листи. И къде са отишли? Вероятно там, откъдето са дошли? Но как е възможно? Ами как? Разбира се, и ти да беше оставен да гледаш онази яркочервена звезда от собствената си планета, на която знаеш абсолютно всичко, щеше да чакаш да се случи онова, което трябва да се случи, за да отпътуваш оттам и когато то не се случи, спираш да чакаш, стягаш си багажа и тръгваш сам – и не е нужно някой друг вместо теб да измисля какво да ти се случи, че да го направиш, да ти казва накъде да се запътиш, така че да срещнеш този, с който трябва да се срещнеш, защото вече толкова години заточен тук си в очакване да се махнеш от това проклето и самотно място, за да се срещнеш с него. По точно с нея. Колко дълго да чакаш този с писалката да се натутка, да си освободи време, за да ти начертае пътя, по който да тръгнеш. Да ти измисли приключенията, и хубавите и лошите, с които ще се сблъскаш по същия този път и от които ще си вземеш поуки, или пък не, ще запомниш до края на дните си или пък ще забравиш в мига, в който завиваш на следващия ъгъл.

И така високият и строен младеж нарами малката си спретната чанта и се отправи сам, напускайки малката си самотна планета на пътешествие, което за негова изненада, вече го очароваше по един необичаен начин. Очарованието идваше от това, че от една страна, накъде ще се отправи решаваше самият той – само той и никой друг с писалка в ръка. От друга страна, въпреки това, той не знаеше какво ще му се случи, независимо в коя посока на галактиката реши да тръгне. Неизвестното, което стоеше там и чакаше да бъде открито, неочакваното, което чакаше да изскочи с всичките си причудливи форми, го караха да усеща как кръвта му започва да кипи, как адреналинът му започва да се надига като живак в термометър, който се покачва с всеки изминат градус и преминава деление след деление, неподвластен на гравитацията.

Не знам какво ще ми се случи утре, в следващия момент, след следващото ми премигване… – адреналинът удари най-високото деление, срещу което младежът прочете с големи букви ВЪРХОВНА РАДОСТ. И докато за едни предвидимостта беше всичко, което желаеха по пътя си, други пък безкрайно мечтаеха да имат кристална топка, а трети се допитваха до медиуми, хороскопи, и какво ли още не, само и само да разберат следващия ход, техния, на съдбата, на другия, високият и строен младеж беше залят от истинска неподправена радост от факта, че за първи път нямаше да следва посоката на написаните със синьо мастило пътища, измислени от някой, нямаше да се срещне с този, с който ТРЯБВАШЕ да се срещне в ТОЧНО ОТРЕДЕНОТО ВРЕМЕ на ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНОТО МЯСТО и цялата неизвестност накъде ще го отведе това беше повече от радост, повече от свобода. Чувстваше се лек като перце и в следващия миг полетя.

fly

 

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s