Между

Беше една от последните топли септемврийски утрини. Слънцето галеше косите й, хора, забързани тичаха наоколо с кафе в ръка, все едно от това зависеше живота им. Докато прекосяваше бавно парка, разминавайки се с велосипеди и летящи ниско гълъби, погледът й бе привлечен от надпис, старателно написан с блажна боя върху стъклената витрина на изоставен магазин:

СОЛИДАРНОСТ МЕЖДУ ХОРАТА – гласеше надписът и мисълта й продължи в посоката на прочетените думи.

Даде си сметка, че нещо я дразни в това изказване. След още няколко стъпки осъзна, че това беше думата между. Дума, която разделяше хората. Как една солидарност можеше да раздели каквото и да било. И каква е ползата от това? Сети се за друга фраза – “мир между хората” и се замисли, че няма по-категорично разделяне, идващо от тази дума между. Сякаш се вмъкваше между хората и ги отделяше един друг, независимо какво прокламираше. Ако същият този мир се намираше в хората, картината и нейното усещане придобиваха съвсем друга реалност – дишаха. Хората. Свободни. Без нуждата от солидарност. Без необходимостта от това тя да се нанесе помежду им.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s