Пианото

Музиката се разливаше по клавишите. Беше опияняващо, дори Нера легна на земята и вирна ухо, за да й се наслади. Малкото й черно тяло не помръдваше докато акордите излизаха от отворения прозорец и поздравяваха хората, минаващи долу по тротоара. В отсрещния магазин момичето, продаващо цветя излезе навън и седна на един камък, за да им се наслади досущ като Нера. Нера имаше бяло петънце на врата. И момичето имаше бяло колие на врата.

Дългите й пръсти се задвижиха с все по-голяма скорост и пианото говореше с все по-ясен и отчетлив глас. Тонът му беше категоричен. Точно както високия таван над него и проблясващите дъгички, отразяващи слънчевите лъчи през кристалната ваза в ъгъла. Категоричното заявление на тавана, че е връзката към небето. Алекс смени темпото. Тя винаги го сменяше. Точно както сменяше пепелниците, пълни с фасове, пръснати из всички стаи. Небрежно. Точно както бяха пръснати и картините й по високите сиви стени. Тя стана и пак така небрежно разпусна косите си, запалвайки поредната цигара. Пианото мълчеше. Нера мълчеше. Момичето от магазина за цветя мълчеше. Хората по тротоарите спряха. Автомобилите спряха. Птиците кацнаха по клоните и спряха да летят. Клоните на дърветата спряха да се полюшват от вятъра. Вятърът спря.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s