Незавършени

– В момента, в който си ги написал, те вече съществуват. Нямаш избор, трябва да ги довършиш. Оставиш ли ги недовършени, това означава, че ги обричаш на вечно преповтаряне, на пасивна точка, до която стигат и след това започват отначало, докато отново се озоват в нея. Оставяш ги заседнали в бездната, обречени да повтарят цикъла на своето съществуване до безкрай. Ами онзи млад мъж, който го измисли да живее сам на далечна планета? И да чака. Какво ще кажеш за това, че го изоставяш блокиран там, чакайки във вечността? Ами недовършените разговори, спрели на една крачка от запетаята и завинаги погълнали безмълвието на героя, който е принуден да повтаря едно и също, без никога да довърши мисълта си. Ами онези, които се търсят, онези, които са разделени, които … Нямаш избор. Освен да ги завършиш. Всички онези недописани, започнати, наполовина готови истории и да ги пуснеш да живеят пълноценно в пространството, за да се завърнат до онази точка на нулевото време, откъдето са тръгнали всички.

– Хмм… Всъщност, вече имам идея. Да видим …

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s