Мъдрецът

 

dav

Внимателен – сякаш прекосява замръзнал поток.

Все нащрек – сякаш отвсякъде дебне го някой.

Сдържан и тих – като гостенин.

Чезнещ – като лед при топене.

Прост и естествен – като неодялан къс дърво.

Открит – като широка долина.

Непроницаем – като мътна вода.

~ Дао Дъ Дзин, Лао Дзъ

Той седеше спокойно до огъня и с плавни движения подреждаше с ръжен въглените така, сякаш редеше звезди по небето. Ако човек се вгледаше по-внимателно в огъня, щеше да намери не едно и две, а безброй съзвездия, описващи небесните тайнства. Въглените мъждукаха и грееха досущ звезди, а между тях от време на време пробягваха ярки пламъчета, които раздухвани от вятъра се превръщаха в звезден огнен дъжд. Извисяваха се във въздуха, после се сливаха с него и накрая мачически изчезваха в тъмното.

Мъдрецът дори на външен вид приличаше на магьосник. Точно от онези, които описват в детските приказки, само че не носеше островърха шапка и бялата му брада не стигаше до земята. Очите му бяха вечно присвити така, че цветът им оставаше загадка, а в крайчетата им набраздените отминали години задаваха напиращия въпрос – колко ли е стар, от колко време скита по земята? Огромният му, спускащ се право надолу нос разделяше лицето му стремглаво на две части, като едновременно с това ги свързваше някак естествено в долното си голямо разширение. Устните му леко се поклащаха, от което въздухът около тях се завърташе на малки кълба и ако някой в този миг издишаше дим от лула например, с почуда щеше да забележи въртеливите им движения. На светлото му, набраздено с дълбоки линии лице, по които можеше да разчиташ като на карта пътищата, които е изминал, се открояваха две ярки плътно издълбани трапчинки. Едната горе, точно между дебелите сребристобели вежди, а другата сякаш разрязваше строгата му брада и даваше началото на снежнобели коси, растящи надолу, точно като тези, които се сипеха по раменете му. Огънят се извиваше на огромни опашки, които чезнеха в мрака, а лицето на мъдреца оставаше непроницаемо – като мътна вода.

Всички седяха мълчаливо до огъня в очакване да чуят какво ще им каже. Но невидимите въздушни кълба, извиращи от устата му останаха дълго време мълчаливи.

Когато небето в огъня беше готово и всички съзвездия завършени, Мъдрецът остави ръжена на земята и без да откъсва поглед от мъждукащите светлинки в краката си, проговори:

– Времето дойде. И вие в него… един от вас ще бъде избран да премине през буйната река и да намери Жрицата, в която е Светилото. Ако успее да го вземе от нея – не насила, ще бъде избран вторият от вас. Той трябва да изкачи планина, чийто връх е заскрежен през лятото и раззеленен през зимата, и от там да вземе цветето на Безсмъртието. Ако успее, ще бъде избран третият. Той трябва да премине през езиците на огъня и да достигне и вземе сам Камъка, обагрен в розовина. Ако успее, ще бъде избран четвъртият, който ще трябва да полети. Едва тогава, ако той успее да полети, пътят, по който трябва да продължите ще се разкрие на петия от вас.

Настъпи мълчание и никой не смееше да промълви и думичка, въпреки многобройните въпроси, които атакуваха умовете на всички. Изведнъж Ния се сепна и се обърна към Мъдреца:

– Но ние сме четирима. Кой е петият?

Ния се вторачи в Мъдреца, който отново беше взел ръжена и рисуваше ново небе върху жаравата.

– Петият от вас, мило дете – каза бавно той – е същинска загадка. Когато дойде неговото време, сами ще разберете.

Мълчанието отново се настани удобно помежду им. Познаваха ли го? Не беше възможно…

– Но … – побърза Ния – ще разберем как? … Не разбирам – промълви тихо и се усети, че е леко раздразнена от факта, че всъщност никой не разбира, но само тя се осмелява да попита.

– Не е дошъл във времето още, дете. Когато дойде, ще разберете. Откритото е забулено с незримото, докогато настъпи часът му да се открие. Тогава всичко ще се изясни. На всички въпроси, които се будят във вас сега, ще бъде отговорено. Тогава те ще отстъпят мястото си на нови – нови въпроси, чиято яснота ще бъде отново забулена. Такъв е кръговратът.

В този миг едно огнено съзвездие избухна и бълна струя огън нависоко, след което се смири тихо и остана да тлее под въглените.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s