Грозната ѝ старческа уста най-после се отвори и скърцащ, пронизващ звук се разнесе наоколо:

– Само съвършените трябва да бъдат саможиви. Само и единствено те. Всички други нямат право на това. Всички други трябва, задължително да се сблъскват с други хора. Да, да се сблъскват – и думата сблъскват просъска и се закотви в главата му по особено зловещ начин – Защото именно от тези сблъсъци се ражда искра, а от искрата светлина. Понякога – замисли се старата вещица – е възможен пожар, не малко са избухвали, но повечето пъти нахлува само светлината. Тази, която осветява тъмните кътчета на твоята душа – и Иън усети как едва сдържа погледа си върху студените ѝ сиви очи – тях и с фенер или факла да ги търсиш, посред бял ден да ги ровиш, пак няма да откриеш. До тях можеш да се добереш единствено чрез другия, този, който стои пред теб. Възмущава се на тъмнината ти и ти я сочи с пръст, по-голям от кол. Показва ти я с две ръце и ти пак отказваш да я видиш. А когато най-накрая я забележиш боли толкова много, че отказваш да повярваш на другия.

На Иън му се стори, че чува хъркане вместо говор, това срещу него ако ли беше човешко същество…

– И твърдиш, че не е прав – продължи нещото, приличащо на говор –  И какво правиш? Връщаш му жеста. Смело му показваш неговата тъмнина! И той какво прави? Отказва да я види. И така, докато и двамата проумеете, че тя си е там. В тъмното тъмнината чака и двамата да я видите.

А какво прави съвършеният? Защо му е на съвършенството да се оглежда в другите? Какво ще открие там, ако там няма нищо за отразяване?

Само на съвършените им е позволено да бъдат самодостатъчни, толкова че цял един живот да не виждат друга душа, освен своята. Колко съвършени си срещал по пътя си?

2 мнения за “

  1. Darina Yaneva каза:

    Винаги съм била убедена, че точно най-най хората трябва да се издирват и извеждат от евентуалното им отдръпване от тълпата; новата гледна точка, с която се сблъсках тук, ме накара да се размисля. Размислите ми не водят доникъде. Не мога да намеря логично обяснение как от контакта между две несретности ще се роди светлина, или каквото и да е вълнуващо нещо…
    Но откъсчето го четох с интерес; всяка следваща дума някак затяга примчицата и те увлича!

    Liked by 1 person

    1. Благодаря ви за добрата обратна връзка! Радвам се и на различната ви гледна точка, и на това, че ви е било интересно четенето. Краткият ми отговор е “да, възможно е да се роди светлина”, според мен. Разясняването му е в 75 страници суров текст, на който като му отпадне плявата ще е поне наполовина и ще мога да го пусна тук. А иначе, логика не намирате, защото тук липсва контекста, това наистина е кратък откъс, и “несретностите” както ги нарекохте не са точно само несретности 🙂 но пък ме замислихте, ако отида в крайностите на несретата… според мен отново при сблъсък ще има искра..
      Още веднъж много ви благодаря за добрия коментар!

      Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s