Целта

Морийн не откъсваше очи от небето. Погледът ѝ разцепваше като с нож огромен дъждоносен облак и се спускаше далеч зад него. Ситните капчици в началото запрепускаха игриво около нея, но бързо след това се превърнаха в големи, тежки капки, летящи с огромна скорост право надолу. Мисълта ѝ беше като стрела – пронизваща, сгъстена до пръсване и летяща със скорост далеч от тази на светлината. Препускаше и режеше всичко пред себе си, носейки огромна мощ и концентрирана единствено в целта си.

Черните ѝ зеници не помръдваха, кафявите ириси ставаха все по-тъмни, сякаш всяка клетка от очите ѝ се беше съсредоточила в нещо. Погледната отстрани, обаче, Морийн излъчваше единствено пълно, всепоглъщащо спокойствие.

Изведнъж пороят спря. Целта беше достигната. Косата на Морийн се разлюля от плавното движение, което последва. Тя се завъртя съвсем леко и едва забележимо повдигна роклята си, краищата ѝ се отлепиха от земята и ефирната свилена материя се разля върху гърба на черен неоседлан кон, който се появи в същия миг. Нежно и здраво ръцете ѝ се сляха с копринената му грива и конят се понесе сред стръмното било на планината.

В другия ѝ край силен, ловък ястреб се откъсна от огромна извисена скала и мигом се понесе напред.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s