Рубинът

img_20190408_100119_161На пазара в шумния Багдад слънцето падаше тежко над купчината нарове на тезгяха. Иън прeглътна горчиво, втренчвайки погледа си в дебелия, мазен и тъмен продавач, чиято кожа лъщеше на слънцето, като току-що намазано с мазнина великденско яйце. Загорялата ръка на търговеца грабна напращелия от сок нар и с един замах го хвърли във въздуха. Плодът се завъртя и в следващия миг нещо проблесна до него. Звън на меч и капки кръв се разхвърчаха навсякъде. Женски писъци за миг обагриха спокойното синьо небе.

Кръвта се стичаше като река по улиците на града.

– Вие ли го убихте?

Иън премигна с очи и се озова в съда. Трябваха му няколко секунди, за да разбере. Да сгъне внимателно като кърпичка спомена си от Багдад и да го прибере в горния джоб на сакото си. 

– – –

Кърваво-червеният рубин блестеше на светлината на лампата и удивяваше вперения поглед в него. Веднъж, с мястото на което се намираше – на стоманеносивия плот в кухнята и втори път, с винените си проблясъци, които омагьосваха и привличаха вниманието към себе си като магнит.

Иън го гледаше пленен и не успяваше да проумее как тази малка червена капка се беше появила на пазара в Багдад.

Един от най-пъстрите, най-шумни пазари в целия свят, който може да ти предложи от пиле мляко, перо от жар птица или нечувано красива песен от незнайна красавица без слух. Озовал се веднъж там, човек би очаквал най-малкото – чудо. И именно чудо се беше случило на Иън, но неговото чудо го изуми толкова, че дори успя да задуши мъката, която се беше извила като змия около шията му и вече година го стискаше здраво в болезнената си хватка. Тук на това място беше единствената му надежда. Дойде тук, за да забрави, за да изтрият болката от паметта му. Защото освен с безбройните си стоки от цял свят, този пазар беше известен с още нещо. Тук пребиваваше най-великият магьосник, за който всички говореха и който малцина бяха виждали. Магьосник, който за разлика от местните факири, владеещи до съвършенство изкуството на фокуса, умееше да лекува, да вижда през пелената на времето и да изтрива отровно-болезнена памет. Имаше само едно нещо, което тревожеше Иън повече от мрачните му спомени в момента – магьосникът се славеше с категоричния си избор. А именно, че само и единствено той може да избере на кого да предостави част от своите заложби, за да му бъдат в помощ. Никой нито межеше да открие къде живее той, нито да го разпознае на улицата. Във всеки един момент той можеше да се намира до теб и ти да не узнаеш това. Всички, чували някога за този мистичен маг, макар и да не разбираха никак как прави с тях това, което прави, разбираха именно тази част – той не можеше да бъде открит, докато сам не пожелае това. Беше като да очакваш от заспали хора да открият будния сред тях. Само будният може да се движи сред заспалите и да реши дали и кой да събуди.

Ще ме избере ли? питаше се Иън и сърцето му, което на пук на целия свят продължаваше да тупти в гърдите му, се сви за един кратък миг и му отвърна с мощен тласък, от който едно твърдо и ясно Да се взриви и се разпръсна сред хилядите молекули на гъстата червена течност, която пое пътя си по дългите пулсиращи пътища на тялото му.

Смолиста черна коса се пръсна на талази пред него и се разля съвсем невинно над изпъстрения тезгях с плодове. Снежно бяла и фина ръка се откри изпод тъмната одежда, но докато Иън насочи погледа си към непознатото лице, той беше привлечен от бързо летящия нар. Последва силен проблясък, който заслепи за кратко Иън и той разбра, че това беше отражението на слънцето в гладка извита стоманена повърхност. В следващия миг тя докосна червения плод, разделяйки го на две още във въздуха.

Иън не разбра дали светлината или самият меч направи разреза, защото в мига, когато това се случи слънцето все още беше хванато в стоманата и всички видяха как тази сгъстена светлина проблесна ярко и в следващия миг кървавочервена течност пръскаше навсякъде.

Първата освободила се капка, отделяйки се от светлината, докосна малка сребърна чинийка, която се мъдреше върху тезгяха. Чу се нежен звън, напомнящ звука от кристални чаши, капката отскочи във въздуха и се търкулна отново в сребърния поднос. Но вече не като капка. На дъното на изящната чинийка събираше и разпръскваше светлината малък кърваво-червен рубин. Зениците на Иън се разшириха, но почудата му продължи да расте, когато разбра от виковете на хората наоколо, че никой освен него, не беше забелязал странния камък. Още по-малко пък странната трансформация, чрез която се беше появил. Всички като че ли се интересуваха само от петната, които беше оставил по тях яркият плод и всеки се чистеше, бършеше, попиваше блестящите червени капки, създаващи усещането за кръв. Всички, с изключение на Иън и две притворени черни очи, вперили зениците си в него.

Той е Тя! – рязко като ужилен от тази внезапна мисъл Иън потръпна неотделяйки поглед от нея – момичето със смолиста коса и черни очи, която наметна с едно движение качулката върху себе си, посегна, взе рубина и тръгна право напред. Иън неусетно я последва. Тълпата започна да им прави път, хората отстъпваха встрани, след което се събираха отново, но без да подозират, че правят това. Приличаха на огромна вълна, която се оттегля от брега и след това се завръща.

Иън се замисли. Само аз ли я виждам? Магът – жена? Коя беше тя? Сигурен съм, че тя е човекът, когото търсех! Човекът, който трябваше да го избере. Избран съм! – помисли си Иън и топлина се разля по тялото му, а едва след още няколко крачки разбра, че усмивка е плъзнала по тъжното му лице.

Гръм се стовари върху оживения пазар и ярка светлина проряза небето. Двамата спътници завиха в глуха уличка докато по тях започнаха да тупкат едри капки дъжд. Не беше валяло от година.

Черната качулка пред него внезапно спря и се свлече, за да се появят отново смолистите абаносови коси, които се полюшваха като големи океански вълни пред очите му. Бяха се озовали пред скромна врата на още по-скромна къща, която по нищо не се отличаваше от многобройните накацали бели постройки в Багдад. И все пак нещо странно витаеше около нея. Погледът на Иън се спусна надолу към земята, за да срещне бляскавите очи, открояващи се на фона на лъскава черна козина. Катранената котка, седяща като страж до затворената врата беше неестествено неподвижна. Очите ѝ, втренчени в неговите с този толкова … човешки поглед? – озадачи се Иън, но най-чудното се случи после. Котката внезапно се обърна към вратата и тя се отвори, за да ѝ направи път. Животното влезе, последвано от странната жена с качулката. Иън не се поколеба и миг, дори когато вратата хлопна зад гърба му и всичко потъна в мрак. Едва доловимо движение пред тях разбърка за кратко въздуха и замря. Проблясна свещ, после още една и още една. Нещо иззвъня и яркочервена светлина заигра по стените на стаята. Червеният рубин се беше търкулнал от снежно-бялата ръка, озовавайки се в златен поднос, чиито ниски стени бяха изпъстрени с безброй малки дупчици като дантела. В основата на красивия поднос играеше пламъкът на запалена свещ, а ярка червена дантела танцуваше по стените във всевъзможни отблясъци. Тогава до ушите на Иън достигна такъв звук, какъвто не беше чувал никога. Едновременно топъл, нежен и дрезгав, гласът на жената-маг превзе слуха му и той беше сигурен, че каквото и да му нареди в момента, той ще се подчини без да се замисли или възпротиви.

– Ще забравиш! – звънтяха думите, отронвайки се като перли, разпръскващи се навсякъде, оставяйки ефирно ехо след сблъсъка си със земята.

– Ще забравиш всичко. Всичко, което е било преди, но заедно с това, ще забравиш и себе си.

Топлият дрезгав глас замлъкна и остави ехото от разпръсналия се звук да отшуми и да потъне в земята.

– Няма да помниш кой си, какъв си, дори няма да знаеш какво си. Всичко от паметта ти ще изчезне и ще се стопи като тази свещ.

И преди да проумее каквото и да било, преди да осъзнае че в момента се изпълнява най-горещото му желание “Да забрави”, преди да осмисли има ли избор заедно с всичко да не забравя кой е, свещта под червения рубин, който преди броени минути беше капка от сока на нар, се стопи пред очите му. Червената дантела, изрисувана по стените се смени с бяла. Черната мантия с качулката се свлече и пред погледа му заблестя с чиста белота стройно голо момичешко тяло. Цялата стая се завъртя, дрезгави перли се разпиляха, а фината дантела се разлюля, разкъса се и потъна в мрака.

 

Продължението може да видите тук

 

5 мнения за “Рубинът

  1. Доста високо ниво на писане си задала тука. Харесва ми, за съжаление съм неук xD и не успях много да си представя екшъна с рубина в небето. Да не ти пука де. Поръчах си фентъзи и ми го прати доста бързо по невидимата поща хаха. Според мен някой ден смело можеш да напишеш някакъв роман или разкази. Готини са дори бих казал, че ще го препрочета, което е pretty nice.
    Вчера и днеска си мислех за тая дилема със забравянето – смисъл завъртах си нещата около тая концепция. Магьосницата ми напомни малко за теб и способността ти да преобръщаш световете или представите на хората с един замах. Може би малко съм пресилил изказването си тук, но не знам, ако искаш не го приемай много на сериозно.
    Така де това краят ли е или е част от някаква сага?

    Liked by 1 person

  2. Аз себе си не приемам сериозно, ти се страхуваш за коментара ти 😉 Няма да се възгордея, споко 😉 далеч съм още от майсторството или „високото ниво“, както ти го наричаш…. един ден… 🙂 Това, че не си схванал „екшъна с рубина“ хмм, добре ще е да обърна внимание как точно съм го написала и защо „не се чете“ 🙂 И последно, не, не е краят, но още се чудя как да подходя с публикуването тук, тъй като е доста дълго „нещото“ и в момента го пускам на части, в смисъл на откъси. Иначе, ще се уплашиш и няма да го прочетеш 😉 Виж за препрочитането – вече си е комплимент 🙂 и Благодаря!

    Liked by 1 person

    1. Ако нещо ми е харесало мога да го прочета на един дъх, без значение от големината му. Но иначе просто никога не ме е бивало много в пространственото въображение така, че по-скоро проблемът не е в начинът ти на изразяване. Но да е вероятно ще го препрочета когато излезе втора част. Леко ми заприлича на принца на персия като атмосфера, което си е pretty nice.

      Харесвам

    1. … нямам думи за твоя коментар… освен едно огромно Благодаря! Вече мисля как да публикувам останалото така, че хем да е на части, за да се случва по-бързо, хем да не се изгубят логическите връзки помежду им. Може би ще бъде нещо подобно на „Едно“, но ще видим… Ще го измисля 🙂 И още веднъж благодаря! 🙂

      Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s