Дийр

Това е продължение на Рубинът, а цялата история може да следите тук

 

img_20190615_190405_391

Както много често става при хората – те намират всичко, което им се случва за съвсем обичайно, средата, в която живеят за съвсем посредствена, хората, които срещат по пътя си – за най-обикновени. И всичко това, докато не настъпи момент, в който откриват силите, дълбоко спотаени в тях, грижливо пазени и развивани до подходящия час, в който решат да излязат наяве. В този миг, хората разбират, че нищо не е било толкова обикновено, колкото са мислели, нито толкова случайно, колкото им се е струвало. Всичко това беше валидно за Дийр или както я наричаха помежду си тези, които я познаваха, накратко Ди. 

Ди, беше маг от нов вид. Не че имаше нещо ново на тази земя, не че и нищо ново не се случваше. Тя беше отгледана в традициите на древни шамани и магове от нейните земи още от дете, без да подозира това. За нея дълго време способностите ѝ и начинът, по който гледаше на света бяха съвсем обичайни. Докато не порасна достатъчно и сама не се убеди, че това далеч не е така.

Родена с три имена Шу Мер Дийр израсна като съвсем обикновено дете сред другите, играейки свободно по тучните поляни на най-северните острови. Като всички останали и тя се учеше от тамошните учители, отличавайки се с нещо, което я правеше малко по-силна, малко по-ловка и малко по-добра от другите деца в магическите изкуства. Както знае всеки древен учител дяволът се крие в малките неща, точно както нейната кръстница, един от най-важните за Ди учители, беше наясно, че именно това “малко” ще промени всичко след време. Тя беше човекът, който успя да види огромния потенциал в невръстното дете така, както добрия градинар вижда заложеното „малко“ в ситното семенце, което след години ще се превърне в узрял, тежък плод.

Шу я знаеха всички от дете. Дийр щеше да нарисува бъдещето ѝ на способен маг в сухите горещи пясъци, където беше избрала да живее след седемнадесетата си година, а средното ѝ име – Мер, беше пазителят на огромната ѝ сила, изворът на всичко, което умееше. Известно само на нея и на кръстницата ѝ, която ѝ го беше дала, Мер беше дълбоко пазено име от чужди уши.

Не само имената ѝ бяха крайно различни, даващи на Ди разнородни сили. Тя самата сякаш беше изваяна от непрекъснат контраст, който беше втъкан в цялото ѝ гъвкаво тяло. Снежно-бяла кожа, люлеещи се черни коси и пронизващи черни като въглен очи те впримчваха за секунди. Крехки, почти копринени пръсти, чийто досег спираше дъха ти и плътен, дрезгав глас, който първо те изумява, после те притегля и накрая без да те изпуска те потапя в собствените си копнежи и владения. Такава беше Ди – попаднеш ли на нея, иска ти се да не се е случвало, защото тогава започваш да се питаш има ли на света истинска воля и твоя ли е тя?

Иън не можеше да се пита това в момента, защото неговият въпрос беше далеч по-прост и належащ “Кое е това голо момиче, застанало пред мен?”. Този въпрос моментално довеждаше друг след себе си “Какво съм правил с нея?”, а той водеше до “Защо не помня нищо? Къде съм? Кой съм аз?”. При последния въпрос Иън се сепна от някаква дълбока тъга, която изплува отнякъде и която го възпря да продължи да дълбае. Втренчил поглед в очите пред себе си Иън усети как тази тъга постепенно се замени от ново, свежо и някак току-що родено чувство.

– Коя си ти? – попита Иън 

– Ди – отвърна девойката – тук си заради това –  подаде ръката си напред и ярък рубин, колкото сълза се търкулна в дланта му – Изгубиш ли го, изгубваш спомените си завинаги! Ще изгубиш себе си, няма да помниш нито кой си, нито къде си! В този камък са заключени цялото ти минало и цялото ти бъдеще!

Иън гледаше неразбиращо.

– Утре всичко ще си дойде на мястото – продължи Ди – ще си спомниш точно толкова, колкото е необходимо и затова не е нужно да знаеш нищо повече освен едно: никога не ме търси отново!

– Но аз дори не знам коя си?

– Утре ще си спомниш и след това ще обещаеш пред себе си никога да не ме търсиш. Каквото било било.

С един замах Ди плъзна роклята по себе си, наметна мантията с качулката и смолистите ѝ коси мигом се сляха с тъмното. Рязко отвори вратата, извърна се към Иън с поглед да побърза и след като той неразбиращо прекрачи прага, цялата къща заедно с Ди изчезна. На нейно място лениво се излежаваше катранено черна котка, която мигом скочи и бързо се изгуби от смаяния поглед на Иън.

–-

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s