Ятото

flyfly

диря във небето

няма

пътуват сякаш са сами

но жадно ятото изгаря

във облаците жарките лъчи

 

летят ведно

и реят се широко

погълнати от облото небе

крилете им –

свободен дъх през земното

а силата не спира да расте

 

и диря няма

след никоя от тях

не може друга птица пътя да повтори

сама ще трябва въздух да гребе

и с клюна облаци да пори

 

да ято са и заедно

ведно

свързани с невидима дантела

но всяко птиче в себе си само

едниствено е

мъничка umbrella

 

разтваря се насред огромна шир

рискува всичко

клюн, пера и нокти

но никога не спира да лети

мънисто черно

малка бяла нота

 

и тихичко в безупречен синхрон

се носят в пътя на живота

танцуват в такт

и тон във тон

крилете им припяват

 

невидим пътят е пред тях

но те го знаят със безумна

точност

не спорят, не изпадат във захлас

а само лекичко се носят

 

и тази лекота така присъща

на малкото перце

на всяка птица

защо с човекът не е същото

какво му липсва

 

сърце туптящо и във тях тупти

очи по две и те кокорят

и уязвими като летни дни

пред дъжд

те знаят винаги

и могат

 

могат и разбират безотказно

кога и как, натам или насам

не чакат някой път да им отвори

сами пробиват го

без свян

 

и без лъжи, без укор

свободно, леко,

като в танц

умирайки за своя път – статукво

пътувайки в безупречен

баланс

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s