Историята за Тезей

cropped-35755790_10156484738076719_7075395064616189952_n

Привет на всички 🙂

Пиша този пост, защото вероятно ще настъпи объркване с пускането на една история на части. Историята, която започна като Рубинът, макар това да беше откъс (началото самО реши да стартира с него 😉 ) вече си има самостоятелна страничка, в която ще си се развива съвсем подредено. Надявам се 🙂 Нямах никакво намерение да става така, но самата история напира да бъде разказана и затова ѝ отделям това пространство. Тъй като е доста упорита и своенравна дори и в огромната си част завършена, тя вече търпи промени, които са доста напред в текста и до които вие вероятно ще стигнете по-натам (без да разберете :))).

Ако ви е интересна и не ви дразни това, че не е изсипана наведнъж (аз съвсем честно бих се подразнила, защото си имам темпо на четене и не обичам друг да ми го задава), може да я следите на този линк

или като отидете в главното меню, тя се подвизава с първоначалното си име „Огледалото на Тезей“.

Това не е точно моят начин на споделяне – на части и промени в последния момент, но тъй като може би ще е вариантът да приключа окончателно с промените и редакциите на този дълъг разказ, искам или не, той ще се развива пред очите ви.  За което предварително се извинявам за груби грешки или неточности.

В блога мисля да продължа да публикувам отново откъси, нямам представа как ще се случва това все още.

Независимо колко от вас ще следят историята и на колко ще им хареса, ми се иска да приемете това като експеримент, както смятам да направя и аз 🙂 Надявам се да се наслаждавате заедно с мен, ако ли не, никак няма да се разсърдя ако посветите времето си на далеч по-доказали се и интересни истории на знайни и незнайни автори. За първите ще има също нова страничка, в която мисля да записвам любимите си цитати, защото от доста време искам да ги събера на едно място. Така че, там ще можете да припознаете любима книга или пък да попаднете на нова, която ще ви плени чрез кратките думички, които съм избрала да запазя за себе си.

Благодаря предварително за търпението на търпеливите, а на нетърпеливите – съжалявам 😉 🙂

Enjoy! и до скоро!

Дийр

Това е продължение на Рубинът, а цялата история може да следите тук

 

img_20190615_190405_391

Както много често става при хората – те намират всичко, което им се случва за съвсем обичайно, средата, в която живеят за съвсем посредствена, хората, които срещат по пътя си – за най-обикновени. И всичко това, докато не настъпи момент, в който откриват силите, дълбоко спотаени в тях, грижливо пазени и развивани до подходящия час, в който решат да излязат наяве. В този миг, хората разбират, че нищо не е било толкова обикновено, колкото са мислели, нито толкова случайно, колкото им се е струвало. Всичко това беше валидно за Дийр или както я наричаха помежду си тези, които я познаваха, накратко Ди. 

Ди, беше маг от нов вид. Не че имаше нещо ново на тази земя, не че и нищо ново не се случваше. Тя беше отгледана в традициите на древни шамани и магове от нейните земи още от дете, без да подозира това. За нея дълго време способностите ѝ и начинът, по който гледаше на света бяха съвсем обичайни. Докато не порасна достатъчно и сама не се убеди, че това далеч не е така.

Има още

Рубинът

img_20190408_100119_161На пазара в шумния Багдад слънцето падаше тежко над купчината нарове на тезгяха. Иън прeглътна горчиво, втренчвайки погледа си в дебелия, мазен и тъмен продавач, чиято кожа лъщеше на слънцето, като току-що намазано с мазнина великденско яйце. Загорялата ръка на търговеца грабна напращелия от сок нар и с един замах го хвърли във въздуха. Плодът се завъртя и в следващия миг нещо проблесна до него. Звън на меч и капки кръв се разхвърчаха навсякъде. Женски писъци за миг обагриха спокойното синьо небе.

Кръвта се стичаше като река по улиците на града.

– Вие ли го убихте?

Иън премигна с очи и се озова в съда. Трябваха му няколко секунди, за да разбере. Да сгъне внимателно като кърпичка спомена си от Багдад и да го прибере в горния джоб на сакото си. 

– – – Има още

Усещане за безгрижност, лекота и … харесвам непретенциозността на Ash. Ако ви харесат и на вас, насладете им се 🙂

 

… или поразровете из другите им заглавия, може да си откриете някое съкровище 🙂

това е моментният ми избор, но не и най-любимите ми като Daydream или Mosaique….

Целта

Морийн не откъсваше очи от небето. Погледът ѝ разцепваше като с нож огромен дъждоносен облак и се спускаше далеч зад него. Ситните капчици в началото запрепускаха игриво около нея, но бързо след това се превърнаха в големи, тежки капки, летящи с огромна скорост право надолу. Мисълта ѝ беше като стрела – пронизваща, сгъстена до пръсване и летяща със скорост далеч от тази на светлината. Препускаше и режеше всичко пред себе си, носейки огромна мощ и концентрирана единствено в целта си.

Черните ѝ зеници не помръдваха, кафявите ириси ставаха все по-тъмни, сякаш всяка клетка от очите ѝ се беше съсредоточила в нещо. Погледната отстрани, обаче, Морийн излъчваше единствено пълно, всепоглъщащо спокойствие.

Изведнъж пороят спря. Целта беше достигната. Косата на Морийн се разлюля от плавното движение, което последва. Тя се завъртя съвсем леко и едва забележимо повдигна роклята си, краищата ѝ се отлепиха от земята и ефирната свилена материя се разля върху гърба на черен неоседлан кон, който се появи в същия миг. Нежно и здраво ръцете ѝ се сляха с копринената му грива и конят се понесе сред стръмното било на планината.

В другия ѝ край силен, ловък ястреб се откъсна от огромна извисена скала и мигом се понесе напред.