Любими притчи

cropped-35755790_10156484738076719_7075395064616189952_n

Hi guys 🙂

Започвам малко по малко да записвам любимите ми притчи (гатанки, коани и прочие… от различни книги и източници) тук, защото ми се иска да ги събера на едно място. Вероятно ще бъдат като отделни постове, но ще имат един и същ етикет – например, притчи или нещо подобно, не знам още 🙂 Ето я и първата: 

 

img_20190508_112323_894

Огледалото

Преди много, много години един цар построил прекрасен дворец. В него имало милиони огледала. Абсолютно всички стени, подове и тавани на двореца били покрити с огледала.

Веднъж в двореца влязло едно куче. Огледало се и видяло около себе си стотици кучета. Като всяко разумно куче, то се озъбило, за да се защити от тези, които го обкръжавали. В отговор всички те се озъбили. Кучето заръмжало, другите кучета веднага отвърнали със същото.

Сега кучето било убедено, че животът му е в опасност и започнало да лае. Напрегнало всичките си сили и залаяло особено отчаяно. Но в същия миг хилядите кучета също залаяли. И колкото повече лаело то, толкова по-силно му отвръщали те.

На сутринта открили нещастното куче мъртво. А в двореца нямало никого, само милиони огледала. Никой не се бил с кучето, нямало и кой да се бие, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. Когато влязло в битка, отраженията в огледалата направили същото. Кучето умряло в битката с милионите си отражения, които го заобикаляли.

Ако вътре във вас няма никакви препятствия, не може да има никакви препятствия и навън, нищо не може да застане на пътя ви. Такъв е законът.

Светът е само едно отражение, едно огромно огледало.

 

Глава 7

Глава 7

 

img_20190616_114839_794

 

Иън се прибра в апартамента си, вечеря набързо и се отпусна на дивана. Погледът му беше привлечен от малки златни букви, извезани на стара кожена подвързия. Дебелето томче сякаш го гледаше настойчиво от етажерката над главата му с гордия си надпис “продължението тук“ 😉 

Глава 5

 

img_20190615_091206_004

Ариадне си помисли за своята пъстра висяща градина и широка усмивка се разля по лицето ѝ. ….

Там, където беше градината ѝ, сезоните бяха само два – дълга пролет и дълга есен. …

продължението е тук

Пързалката

 

Chapter3

 

 

 

 

 

 

 

– Разкажи ми пак за летящия свят – каза Бък.

– Какво по-точно? – попита Иън.

– Това, което ти се случи, когато за първи път отиде там.

– Ъмм… аз ти го разказвах вече – учуди се Иън.

– Да, но ми се ще още веднъж с повече подробности. Нещо ми се върти в ума, искам повече детайли, но…

 

Глава 3 от Огледалото на Тезей e тук 

Историята за Тезей

cropped-35755790_10156484738076719_7075395064616189952_n

Привет на всички 🙂

Пиша този пост, защото вероятно ще настъпи объркване с пускането на една история на части. Историята, която започна като Рубинът, макар това да беше откъс (началото самО реши да стартира с него 😉 ) вече си има самостоятелна страничка, в която ще си се развива съвсем подредено. Надявам се 🙂 Нямах никакво намерение да става така, но самата история напира да бъде разказана и затова ѝ отделям това пространство. Тъй като е доста упорита и своенравна дори и в огромната си част завършена, тя вече търпи промени, които са доста напред в текста и до които вие вероятно ще стигнете по-натам (без да разберете :))).

Ако ви е интересна и не ви дразни това, че не е изсипана наведнъж (аз съвсем честно бих се подразнила, защото си имам темпо на четене и не обичам друг да ми го задава), може да я следите на този линк

или като отидете в главното меню, тя се подвизава с първоначалното си име „Огледалото на Тезей“.

Това не е точно моят начин на споделяне – на части и промени в последния момент, но тъй като може би ще е вариантът да приключа окончателно с промените и редакциите на този дълъг разказ, искам или не, той ще се развива пред очите ви.  За което предварително се извинявам за груби грешки или неточности.

В блога мисля да продължа да публикувам отново откъси, нямам представа как ще се случва това все още.

Независимо колко от вас ще следят историята и на колко ще им хареса, ми се иска да приемете това като експеримент, както смятам да направя и аз 🙂 Надявам се да се наслаждавате заедно с мен, ако ли не, никак няма да се разсърдя ако посветите времето си на далеч по-доказали се и интересни истории на знайни и незнайни автори. За първите ще има също нова страничка, в която мисля да записвам любимите си цитати, защото от доста време искам да ги събера на едно място. Така че, там ще можете да припознаете любима книга или пък да попаднете на нова, която ще ви плени чрез кратките думички, които съм избрала да запазя за себе си.

Благодаря предварително за търпението на търпеливите, а на нетърпеливите – съжалявам 😉 🙂

Enjoy! и до скоро!