Бойният петел

 

img_20190508_112323_894

 

Учителят Дзин Син отглеждал боен петел за царя. Минали десет дни и господарят попитал:

— Готов ли е петелът за битка?

— Още не. Ходи наперен, а и често изпада в ярост — отвърнал Дзин Син Дзъ.

Минали още десет дни и царят задал същия въпрос.

— Още не — отвърнал Дзин Син Дзъ. — Продължава да се нахвърля на всяка сянка и подскача при всеки звук.

Минали още десет дни и царят отново попитал как върви обучението на петела.

— Още не е готов. Гледа гневно и все се опитва да си покаже силата.

След още десет дни царят отново попитал готов ли е петелът.

— Сега е почти готов — отвърнал този път Дзин Син Дзъ. — Дори ако наблизо изкрещи друг петел, той не трепва. Ако го погледнеш отдалече, изглежда като издялан от дърво. Жизнената му сила е достигнала съвършенство. Другите петли няма да посмеят да приемат предизвикателството му. Щом го зърнат, ще се обърнат и ще побегнат.

Мъдрецът

 

dav

Внимателен – сякаш прекосява замръзнал поток.

Все нащрек – сякаш отвсякъде дебне го някой.

Сдържан и тих – като гостенин.

Чезнещ – като лед при топене.

Прост и естествен – като неодялан къс дърво.

Открит – като широка долина.

Непроницаем – като мътна вода.

~ Дао Дъ Дзин, Лао Дзъ

Той седеше спокойно до огъня и с плавни движения подреждаше с ръжен въглените така, сякаш редеше звезди по небето. Ако човек се вгледаше по-внимателно в огъня, щеше да намери не едно и две, а безброй съзвездия, описващи небесните тайнства. Въглените мъждукаха и грееха досущ звезди, а между тях от време на време пробягваха ярки пламъчета, които раздухвани от вятъра се превръщаха в звезден огнен дъжд. Извисяваха се във въздуха, после се сливаха с него и накрая мачически изчезваха в тъмното.

Мъдрецът дори на външен вид приличаше на магьосник. Точно от онези, които описват в детските приказки, само че не носеше островърха шапка и бялата му брада не стигаше до земята. Очите му бяха вечно присвити така, че цветът им оставаше загадка, а в крайчетата им набраздените отминали години задаваха напиращия въпрос – колко ли е стар, от колко време скита по земята? Огромният му, спускащ се право надолу нос разделяше лицето му стремглаво на две части, като едновременно с това ги свързваше някак естествено в долното си голямо разширение. Устните му леко се поклащаха, от което въздухът около тях се завърташе на малки кълба и ако някой в този миг издишаше дим от лула например, с почуда щеше да забележи въртеливите им движения. На светлото му, набраздено с дълбоки линии лице, по които можеше да разчиташ като на карта пътищата, които е изминал, се открояваха две ярки плътно издълбани трапчинки. Едната горе, точно между дебелите сребристобели вежди, а другата сякаш разрязваше строгата му брада и даваше началото на снежнобели коси, растящи надолу, точно като тези, които се сипеха по раменете му. Огънят се извиваше на огромни опашки, които чезнеха в мрака, а лицето на мъдреца оставаше непроницаемо – като мътна вода.