Глава 7

Глава 7

 

img_20190616_114839_794

 

Иън се прибра в апартамента си, вечеря набързо и се отпусна на дивана. Погледът му беше привлечен от малки златни букви, извезани на стара кожена подвързия. Дебелето томче сякаш го гледаше настойчиво от етажерката над главата му с гордия си надпис “продължението тук“ 😉 

Глава 5

 

img_20190615_091206_004

Ариадне си помисли за своята пъстра висяща градина и широка усмивка се разля по лицето ѝ. ….

Там, където беше градината ѝ, сезоните бяха само два – дълга пролет и дълга есен. …

продължението е тук

Пързалката

 

Chapter3

 

 

 

 

 

 

 

– Разкажи ми пак за летящия свят – каза Бък.

– Какво по-точно? – попита Иън.

– Това, което ти се случи, когато за първи път отиде там.

– Ъмм… аз ти го разказвах вече – учуди се Иън.

– Да, но ми се ще още веднъж с повече подробности. Нещо ми се върти в ума, искам повече детайли, но…

 

Глава 3 от Огледалото на Тезей e тук 

Дийр

Това е продължение на Рубинът, а цялата история може да следите тук

 

img_20190615_190405_391

Както много често става при хората – те намират всичко, което им се случва за съвсем обичайно, средата, в която живеят за съвсем посредствена, хората, които срещат по пътя си – за най-обикновени. И всичко това, докато не настъпи момент, в който откриват силите, дълбоко спотаени в тях, грижливо пазени и развивани до подходящия час, в който решат да излязат наяве. В този миг, хората разбират, че нищо не е било толкова обикновено, колкото са мислели, нито толкова случайно, колкото им се е струвало. Всичко това беше валидно за Дийр или както я наричаха помежду си тези, които я познаваха, накратко Ди. 

Ди, беше маг от нов вид. Не че имаше нещо ново на тази земя, не че и нищо ново не се случваше. Тя беше отгледана в традициите на древни шамани и магове от нейните земи още от дете, без да подозира това. За нея дълго време способностите ѝ и начинът, по който гледаше на света бяха съвсем обичайни. Докато не порасна достатъчно и сама не се убеди, че това далеч не е така.

Има още

Рубинът

img_20190408_100119_161На пазара в шумния Багдад слънцето падаше тежко над купчината нарове на тезгяха. Иън прeглътна горчиво, втренчвайки погледа си в дебелия, мазен и тъмен продавач, чиято кожа лъщеше на слънцето, като току-що намазано с мазнина великденско яйце. Загорялата ръка на търговеца грабна напращелия от сок нар и с един замах го хвърли във въздуха. Плодът се завъртя и в следващия миг нещо проблесна до него. Звън на меч и капки кръв се разхвърчаха навсякъде. Женски писъци за миг обагриха спокойното синьо небе.

Кръвта се стичаше като река по улиците на града.

– Вие ли го убихте?

Иън премигна с очи и се озова в съда. Трябваха му няколко секунди, за да разбере. Да сгъне внимателно като кърпичка спомена си от Багдад и да го прибере в горния джоб на сакото си. 

– – – Има още