Дърводелци

dav

И двамата бяха дърводелци.

И дотук се изчерпваше общото помежду им.

Докато единият работеше, другият твореше.

Единият предпочиташе сам да избира дървесината, от която след това изработваше изделията си. Той решаваше и избираше кое дърво, кой клон, не жалеше нито дървото, нито клоните му. Сечеше, кършеше, отчупваше, изкореняваше, но не се задоволяваше с нищо, освен най-доброто парче дърво. Колкото е по-живо, по ново, по-здраво, толкова по-добре за изделията после.

Другият се осланяше на това, което дървото избереше да даде от себе си. С часове обикаляше гората в търсене на паднали или отчупени от бурята клони, не подминаваше изсъхналите дънери и отчупени кори, заплетени една в друга съчки и разцепени от урагани цели дървесни корони. Оглеждаше ги внимателно, подбирайки всяка една по форма, цвят и аромат. Да, обичаше да вдишва дъха на дървото. Така го наричаше – Дървесен дъх. Не само цветята имат аромат. Дърветата далеч не им отстъпват. След като избереше някой дървесен дар, взимаше го внимателно, изпитвайки благодарност към дървото, от което беше част. Continue reading „Дърводелци“

Лудият

dav

Всички го смятаха за луд. Той се държеше като луд. Изглеждаше луд. Движеше се и говореше, като че ли на някой. Усмихваше се на някой, кимаше, спореше с някой. Вървеше и говореше. Високо. На глас. Понякога замираше дълго време втренчен в една единствена точка. Без да помръдне. Понякога си пееше. И танцуваше. Continue reading „Лудият“

Той

dav

Той отвори очи. Погледна право напред и миг след това надолу. Вече беше осъзнал къде се намира слънцето. Беше точно от дясната му страна, а лъчите му падаха косо върху огромния дъб долу.

Чувстваше се изпълнен със сили и с нещо ново, нещо напълно непознато. Караше го да се чувства лек и безтегловен, готов да полети на мига. Даваше му заряд и увереност, че може да се справи с всичко, абсолютно всичко, което може да му хрумне. В този миг за него буквално нямаше невъзможни неща. Откъде идваше тази увереност, непоколебимост и сила? Кой беше източникът на всичко това? Усещаше се като точка, кацнала на върха на света, точка, побираща целия свят. Continue reading „Той“

Пътят

dav

– Дълъг е. Няма да успееш.

– Напротив. Виж цветовете. Всичко е в жълто-оранжево. Знаеш какво значи това. Ще успея! – усмихна се тя, яхна коня си и запрепуска с всичка сила, сякаш времето имаше някакво значение. Знаеше, че Айра няма да е с нея до края. От един момент щеше да се наложи да се разделят. Черният жребец извъртя главата си рязко, в знак на съгласие с мислите й. Отдавна говореха помежду си така.

Лекотата, с която Айра препускаше през морето от цветни пясъци беше на пръв поглед странна.

Continue reading „Пътят“