Лудият

dav

Всички го смятаха за луд. Той се държеше като луд. Изглеждаше луд. Движеше се и говореше, като че ли на някой. Усмихваше се на някой, кимаше, спореше с някой. Вървеше и говореше. Високо. На глас. Понякога замираше дълго време втренчен в една единствена точка. Без да помръдне. Понякога си пееше. И танцуваше. Continue reading „Лудият“

Той

dav

Той отвори очи. Погледна право напред и миг след това надолу. Вече беше осъзнал къде се намира слънцето. Беше точно от дясната му страна, а лъчите му падаха косо върху огромния дъб долу.

Чувстваше се изпълнен със сили и с нещо ново, нещо напълно непознато. Караше го да се чувства лек и безтегловен, готов да полети на мига. Даваше му заряд и увереност, че може да се справи с всичко, абсолютно всичко, което може да му хрумне. В този миг за него буквално нямаше невъзможни неща. Откъде идваше тази увереност, непоколебимост и сила? Кой беше източникът на всичко това? Усещаше се като точка, кацнала на върха на света, точка, побираща целия свят. Continue reading „Той“

Пътят

dav

– Дълъг е. Няма да успееш.

– Напротив. Виж цветовете. Всичко е в жълто-оранжево. Знаеш какво значи това. Ще успея! – усмихна се тя, яхна коня си и запрепуска с всичка сила, сякаш времето имаше някакво значение. Знаеше, че Айра няма да е с нея до края. От един момент щеше да се наложи да се разделят. Черният жребец извъртя главата си рязко, в знак на съгласие с мислите й. Отдавна говореха помежду си така.

Лекотата, с която Айра препускаше през морето от цветни пясъци беше на пръв поглед странна.

Continue reading „Пътят“