Мъдрецът

 

dav

Внимателен – сякаш прекосява замръзнал поток.

Все нащрек – сякаш отвсякъде дебне го някой.

Сдържан и тих – като гостенин.

Чезнещ – като лед при топене.

Прост и естествен – като неодялан къс дърво.

Открит – като широка долина.

Непроницаем – като мътна вода.

~ Дао Дъ Дзин, Лао Дзъ

Той седеше спокойно до огъня и с плавни движения подреждаше с ръжен въглените така, сякаш редеше звезди по небето. Ако човек се вгледаше по-внимателно в огъня, щеше да намери не едно и две, а безброй съзвездия, описващи небесните тайнства. Въглените мъждукаха и грееха досущ звезди, а между тях от време на време пробягваха ярки пламъчета, които раздухвани от вятъра се превръщаха в звезден огнен дъжд. Извисяваха се във въздуха, после се сливаха с него и накрая мачически изчезваха в тъмното.

Мъдрецът дори на външен вид приличаше на магьосник. Точно от онези, които описват в детските приказки, само че не носеше островърха шапка и бялата му брада не стигаше до земята. Очите му бяха вечно присвити така, че цветът им оставаше загадка, а в крайчетата им набраздените отминали години задаваха напиращия въпрос – колко ли е стар, от колко време скита по земята? Огромният му, спускащ се право надолу нос разделяше лицето му стремглаво на две части, като едновременно с това ги свързваше някак естествено в долното си голямо разширение. Устните му леко се поклащаха, от което въздухът около тях се завърташе на малки кълба и ако някой в този миг издишаше дим от лула например, с почуда щеше да забележи въртеливите им движения. На светлото му, набраздено с дълбоки линии лице, по които можеше да разчиташ като на карта пътищата, които е изминал, се открояваха две ярки плътно издълбани трапчинки. Едната горе, точно между дебелите сребристобели вежди, а другата сякаш разрязваше строгата му брада и даваше началото на снежнобели коси, растящи надолу, точно като тези, които се сипеха по раменете му. Огънят се извиваше на огромни опашки, които чезнеха в мрака, а лицето на мъдреца оставаше непроницаемо – като мътна вода.

Всички седяха мълчаливо до огъня в очакване да чуят какво ще им каже. Но невидимите въздушни кълба, извиращи от устата му останаха дълго време мълчаливи. Continue reading „Мъдрецът“