dsc_3641

….

Докато се движеше в лабиринта усещаше един тайнствен поток, който непрекъснато я караше да сменя посоката, да завива наляво или надясно, предопределяше ѝ пътя, показвайки ѝ кой да избере. Един организъм, който като хала се виеше около нея и тя го следваше, водена единствено от инстинктите си…

….

Отначало ситни, после сливайки се във вадички, се стичаха прозрачни капки пот. Тръгваха от слепоочието и свършваха чак на раменете му. Мускулите му се бяха втвърдили на камък, космите по ръцете му бяха настръхнали като бодлите на таралеж. Мислите му се бяха събрали в една точка, кръвта му се беше оттеглила от вените, в готовност да се впусне с бясна скорост през тях при командата „убивай“. Цялата тази камара от мускули и телесна маса чакаше единствено натискането на бутона отвън. От някой, който щеше да поеме цялата отговорност за това. От някой, който мислеше вместо него.

….