Глава 7

Глава 7

 

img_20190616_114839_794

 

Иън се прибра в апартамента си, вечеря набързо и се отпусна на дивана. Погледът му беше привлечен от малки златни букви, извезани на стара кожена подвързия. Дебелето томче сякаш го гледаше настойчиво от етажерката над главата му с гордия си надпис “продължението тук“ 😉 

Глава 5

 

img_20190615_091206_004

Ариадне си помисли за своята пъстра висяща градина и широка усмивка се разля по лицето ѝ. ….

Там, където беше градината ѝ, сезоните бяха само два – дълга пролет и дълга есен. …

продължението е тук

Пързалката

 

Chapter3

 

 

 

 

 

 

 

– Разкажи ми пак за летящия свят – каза Бък.

– Какво по-точно? – попита Иън.

– Това, което ти се случи, когато за първи път отиде там.

– Ъмм… аз ти го разказвах вече – учуди се Иън.

– Да, но ми се ще още веднъж с повече подробности. Нещо ми се върти в ума, искам повече детайли, но…

 

Глава 3 от Огледалото на Тезей e тук 

Рубинът

img_20190408_100119_161На пазара в шумния Багдад слънцето падаше тежко над купчината нарове на тезгяха. Иън прeглътна горчиво, втренчвайки погледа си в дебелия, мазен и тъмен продавач, чиято кожа лъщеше на слънцето, като току-що намазано с мазнина великденско яйце. Загорялата ръка на търговеца грабна напращелия от сок нар и с един замах го хвърли във въздуха. Плодът се завъртя и в следващия миг нещо проблесна до него. Звън на меч и капки кръв се разхвърчаха навсякъде. Женски писъци за миг обагриха спокойното синьо небе.

Кръвта се стичаше като река по улиците на града.

– Вие ли го убихте?

Иън премигна с очи и се озова в съда. Трябваха му няколко секунди, за да разбере. Да сгъне внимателно като кърпичка спомена си от Багдад и да го прибере в горния джоб на сакото си. 

– – – Има още

dsc_3641

….

Докато се движеше в лабиринта усещаше един тайнствен поток, който непрекъснато я караше да сменя посоката, да завива наляво или надясно, предопределяше ѝ пътя, показвайки ѝ кой да избере. Един организъм, който като хала се виеше около нея и тя го следваше, водена единствено от инстинктите си…

….

Отначало ситни, после сливайки се във вадички, се стичаха прозрачни капки пот. Тръгваха от слепоочието и свършваха чак на раменете му. Мускулите му се бяха втвърдили на камък, космите по ръцете му бяха настръхнали като бодлите на таралеж. Мислите му се бяха събрали в една точка, кръвта му се беше оттеглила от вените, в готовност да се впусне с бясна скорост през тях при командата „убивай“. Цялата тази камара от мускули и телесна маса чакаше единствено натискането на бутона отвън. От някой, който щеше да поеме цялата отговорност за това. От някой, който мислеше вместо него.

….