Момчето, което зависеше от вятъра

dav– Кога ще се върнеш? – попита го малкото момиче с големите очи.

– Зависи от вятъра – рече момчето – докато вятърът е там и аз ще съм там, когато си отиде и аз ще се върна тук.

Малкото момиче с големите очи го гледаше и недоумяваше как едно момче може да е зависимо от вятъра. Но тъй като то наистина беше много малко и едва сега прохождаше в големите дебри на живота, някак обичайно беше това, че не ги разбира. Момчето си тръгна, а след него остана само слънцето, което продължаваше да спуска ярките си лъчи до земята.

Измина време, сезоните се сменяха, пясъкът в часовниците се обръщаше безкрайно, облаците сменяха слънцето, а на мястото на слънцето изгряваха сто луни по сто дни, а на тяхно място накрая засия дъга. В деня, в който вятърът беше утихнал и слънцето смирено събираше последните си лъчи, се потропа на вратата.

– Кой е? – попита тих глас.

Continue reading „Момчето, което зависеше от вятъра“